Защита на слуха при загуба на слуха, тинитус и слухови апарати

Това ръководство обобщава правило за безопасност на работното място. То не е медицински съвет. При проблеми с ушите се обърнете към лекаря по трудова медицина или към УНГ специалист.

Първо: попитайте за проблеми с ушите

Преди защитата на слуха да бъде използвана за първи път, служителите трябва да бъдат запитани за съществуващи проблеми с ушите, като дразнене на ушния канал или текущо медицинско лечение (раздел 6.6 от DGUV Regel 112-194). Ако има такива находки, първо трябва да се получи медицински съвет относно избора. Това е част от прегледите по трудова медицина при шум.

При загуба на слуха

• Изборът се прави с особено внимание, ако е възможно по метода на октавните ленти или по метода HML (изчисляване на остатъчното ниво).
• Затихването трябва надеждно да се постига на работното място; медицинският съвет трябва да се спазва.
• Предупредителните сигнали се проверяват със слухови тестове.
• Предимство имат антифонните тапи с много плосък честотен отговор (маркировка X) (обяснение на маркировките).
• При установено увреждане на вътрешното ухо защитата на слуха трябва да се носи последователно от 80 dB(A) съгласно германската TRLV Lärm.

Хората със загуба на слуха разбират речта по-зле дори без защита на слуха. Под 85 dB(A) комуникацията може вече да не е възможна. Оценката на риска трябва тогава да се адаптира, например с визуални сигнали, радио или ръчни сигнали (раздел 7.7.5).

При тинитус

Хората с тинитус трябва да бъдат защитени особено от по-нататъшна шумова експозиция и да носят защита на слуха последователно (раздел 6.7.2). Правилото сочи опасност: шумът на работното място често маскира тинитуса, така че могат да възникнат умишлени течове, които силно намаляват защитата. Защита на слуха с ниско затихване или с радио може да се използва за маскиране, ако няма причини, свързани с безопасността, срещу това.

При хипе­ра­ку­зия

При тази свръхчувствителност към звук прагът на болката се достига при необичайно ниски нива. Затова затихването трябва да се съобрази прецизно с начина, по който човекът чува. Изборът се прави заедно със засегнатото лице и със слухови проби или проби за носене. За различните задачи може да са необходими различни протектори за слуха (раздел 6.7.3).

Слухови апарати в шумови зони

• Обикновените слухови апарати по принцип не бива да се носят в шумова зона (раздели 4.7 и 7.8).
• Изключените слухови апарати не се броят за защита на слуха.
• Антифони върху слухов апарат не се препоръчват, защото влагата може да повреди електрониката.
• Изключение: индивидуално изработена антифонна тапа в комбинация с изключен слухов апарат е изпитана и сертифицирана (наред с другото по DIN EN 352-2) и е подходяща за нивото на работното място.

Одобрените слухови апарати за шумни работни места имат накрайник, който действа като индивидуално изработен протектор за слуха, и програма за безопасност на работното място в програмен слот 1, която е активна автоматично при включване. Звуковото им налягане е ограничено: до специфично за продукта ниво на критерия експозиционната стойност от 85 dB(A) не се надвишава при средна речева комуникация (раздел 4.7). В Германия слуховите апарати са медицински изделия клас IIa.

Колко равномерно затихва един модел? Разликата H−L при моделите на EarProtect

При загуба на слуха правилото предпочита защита на слуха с много плосък честотен отговор (маркировка X). Като ориентир за равномерно затихване то посочва разликата между стойностите H и L: колкото е по-малка, толкова по-равномерно затихва протекторът. Таблицата изчислява тази разлика за всички модели на EarProtect от стойностите на изследването на типа. Дали един модел носи маркировка W или X, е посочено в инструкциите му за употреба; самата разлика не е маркировка.

Антифонните тапи с ламели EP001Y и EP002B имат най-малката разлика — 4 и 5 dB, пенестите антифонни тапи са на 7 dB, антифоните с дъга на 8 dB, а антифоните на 11 до 18 dB. От това не следва препоръка за конкретния случай: какво затихване и каква защита на слуха е подходяща за определена загуба на слуха, изяснява лекарят по трудова медицина и оценката на риска, за предпочитане по метода HML или по октавни ленти (Изчисляване на остатъчното ниво).

Въпроси за разговора с лекаря по трудова медицина

Правилото изисква служителите да бъдат запитани за проблеми с ушите преди първата употреба (раздел 6.6). Тези точки помагат в разговора; те не заместват медицински съвет:

• Има ли дразнене на ушния канал, възпаление или текущо лечение?
• Има ли загуба на слуха, звънене в ушите (тинитус) или свръхчувствителност към звук (хиперакузия)?
• Носи ли се слухов апарат? Обикновените слухови апарати не бива да се носят в шумовата зона; изключените не се броят за защита на слуха.
• Кои сигнали и каква реч трябва да се разбират на работното място (Предупредителни сигнали)?
• Кои дейности са най-шумни и колко дълго продължават (дневна стойност)?
• Кои други средства за защита се носят, които влияят на прилягането на защитата на слуха (каска, очила, респиратор)?

Пос­ле­до­ва­телно носене: какво означава това на практика

Правилото изисква хората с тинитус да носят защита на слуха последователно и предупреждава за умишлени течове, защото работният шум маскира тинитуса. На практика това означава за предприятието: изберете защита на слуха с подходящо, а не прекомерно затихване, така че речта и сигналите да остават чуваеми и да няма причина да се сваля (Свръхзащита); следете времето на носене, защото прекъсванията струват защита (Време на носене); и включете засегнатите хора в избора, със слухови проби или проби за носене. Различните дейности може да изискват различни протектори за слуха, както правилото описва за хиперакузията.

Това допълнение е информация за безопасност на труда, а не медицински съвет. При проблеми с ушите се обърнете към лекаря по трудова медицина или към УНГ специалист.